Стратегическо мислене – дизайн подходът

Дебел и слаб мъж се надбягват. По причини, които ще станат ясни по-късно, нека променим „надбягват” с „преследват жени”.

Слабият мъж, в повечето случаи ще изпревари дебелия, освен ако слаботелесността му не се дължи на заболяване! Нека погледнем на ситуацията с различни подходи.

  • Подход по категория

  • Тук слагаме дебелия мъж в категория „Дебели мъже”. Разбираме, че дебелите мъже не тичат много бързо. Този подход е възприет като цяло от психолози, психиатри и бизнес ръководители. Веднъж рамкирали ситуацията, знаем какво поведение да очакваме. Ако е точно този тип ситуация, знаем, от опит, как ще се развие.

  • Идеята е да се идентифицират стандартни ситуации и така за тях ще се знае всичко, което трябва да се знае. Лекарите прават това постоянно. Лекарят диагнозтицира заболяването и след като еп оставил диагнозата, вероятното лечение е известно. Възможните усложнения също са известни.

  • Най-важното от всичко е, че има стандартно лечение. Идентифицирането на категорията незабавно индикира какво трябва да се прави. Докато това може да е много полезно за предсказване на резултата от съревнованието между слабия и дебелия мъж, не помага на дебелия по никакъв начин.

  • Генен подход

  • Той е дори по-фундаментален от предишния. Тук казваме, че дебелия човек има „дебели” гени. Не може да промени този факт и винаги ще е дебел, защото така работи неговия метаболизъм. За това, най-добре е той да се приспособи към ситуацията и да престане да се съревновава с другите мъже.

  • Докато този подход изглежда малко негативен, той се оказва много практичен. Защо да се стремим към невъзможното? Нека да сме прагматични. Правете това, което може да се прави. Оценете действителните възможности на организацията и на себе си и след това се придържайте към тях.

  • Това лесно може да се перефразира като: „задоволете се с настоящата ситуация и не се опитвайте да я промените”.

  • Резултатът е самодоволство. Много организации имат подобна стратегия, дори и рядко да си признават: „Не можете да промените гените си – затова не си губете времето да опитвате”.

  • Аналитичен подход

  • Това е може би най-масовия подход, защото произлиза от това, на което са ни обучавали в училище, университета, бизнес школите и т.н. Анализираме ситуацията: дебелият мъж не може да бяга бързо, защото е дебел.

  • Сега се опитваме да оправим нещата. Анализираме по нататък. Защо човекът е дебел? Отказваме да възприемем генната теория. Подозираме, че той яде прекалено много. За това, на базата на анализа, предприемаме десйтвия, за да оправим ситуацията. Мъжът трябва да мине на стриктна диета. Надеждата е, че той ще свали килограмите си и тогава ще може да е състезава със слабия мъж.

  • Анализираме ситуацията. Намираме причината. Премахваме причината. Решаваме проблема. Този подход доста често работи. На този етап може и да си мислим, че сме минали всички възможни подходи. Но това не е така. Най-добрият подход предстои да бъде разгледан.

  • Подход на колелото

  • Даваме на дебелия мъж колело и сега най-вероятно ще изпревари слабия мъж. Вече е ясно защо „надбягват” беше сменено – в състезанието се включва колело. Този подход не е аналитичен, а по-скоро прогресивен – очертава се по-нататъшното развитие. Ето я ситуацията. Как да достигнем до целите, които сме си поставили? Начертването на път до успеха е много по-различно от анализите.

  • Дизайн и анализ

  • Когато в Европа идва времето на Ренесанса, училищата и университетите са ръководени от църквата. Тя е изпитвала огромна нужда да разбере „истината”. Целта е била да се опровергаят еретиците. Образованието се превръща в обсебено от нуждата за истина - Какви са елементите тук? Как е направено това? Какъв е скритият смисъл?

  • Вярвали сме, и все още вярваме, че ако знаем истината, то предприемането на действие е лесно. За миналото и настоящето можем да знаем истината, но не и за бъдещето. Дизайнът е насочен към бъдещето.

  • Не можете да знаете истината за нещо, което още не се е случило, докато не го проектирате. В резултат, дизайнът/проектирането, никога не е бил част от системата на образованието. Образованието се отнася за нещата, такива каквито са, за „истината”. Разбира се, има някои области от реалността ни, които са изцяло посветени на „дизайна” – като архитектурата например. Въпреки, че често се преподават и изучават като „анализ на различни стилове”. Но като цяло, към дизайнът не се подхожда адекватно.

  • Практическа важност

  • Повечето хора, занимаващи се с човешкото мислене, се заемат да анализират различните стадии на мислене. След това преподават всеки един от тях. Но описанието не ни осигурява инструмент за действие. Същите хора търсят да анализират защо някой мисли по определен начин. След това се опитват да поправят всякакви очевидни грешки. Това е традиционния аналитичен подход. Тогава какъв е дизайн-подхода?

  • В него ние проектираме рамки и структури, които могат да се използват и да бъдат изучавани от хората съзнателно. Например, техниката на Тhe Six Thinking Hats е такава структура, която може да се изучи и използва. Тя е толкова практична и проста, че е подходяща дори и за 4-годишни деца, а не само за топ мениджъри и известни икономисти. Тя е много по-добър начин да се изследва даден субект, отколкото е един аргументативен подход.

    • Голяма корпорация във Финландия отделя 30 дни за дискусии по време на разработване на мултинационални проекти. Използвайки паралелното мислене на техниката the Six Hats, дискусиите сега отнемат само два дни.

    • MDS, Канадска компания, изчисли, че използвайки техниката на на Тhe Six Hats, е спестила $20 милиона за една година.

    Друг пример за подобна дизайн-рамка е използвана от The Hungerford Guidance Centre в London, където прекалено буйни и агресивни деца се обучават в нормални училища. Сега, след 20 годишен опит, резултатите са, че криминалността сред децата, обучавани с тези техники е много по-малка от групите, където не се е изучавало. За съжаление повечето хора в образованието, и бизнеса, нямат идея, че подобни инструменти могат да имат много силен ефект и принос.

  • Дизайн

  • Дизайн означава сглобяване на това, с което разполагаме, за да достигнем ценността, която искаме. В началото си всеки бизнес е дизайн. По-късно, управлението и решаването на проблеми стават централна бизнес тема и дизайн-елементът изчезва.


Сподели във facebook